“Пиша тази статия в отговор на Arrowsss’s по темата Защо харесвам българския футбол“. Така аз по принцип не съм запален футболен фен. Не гледам футбол много редовно, но когато го правя искам да гледам малко от малко професионализъм и добра игра. Точно това е и причината, поради която не гледам български футбол. Подобно на политиката на страната ни, българския футбол не се развива. Ни най-малко. Постоянно има купени мачове, постоянно има счупени седалки, постоянно има селяния. А ако сте чели някоя от книгите за мафията ще ви стане ясно кои са българските футболни босове и защо продават мачове.
Но това, че има купени мачове далеч не е най-големия проблем, пред който трябва да се изправи БФС. Според мен трябва да се внуши на повечето големи български фенове, че не трябва да се чупят седалки и че не трябва да се държат като пълни олигофрени. Но това е доста трудна задача. Нека да вземем например футбола в Англия. Там той е нещо повече от игра, там футбола е религия. Феновете ходят постоянно на мачовете на любимият си тим, но не чупят, не рушат, защото знаят какви ще са последствията. Там феновете са възпитани и културни. Защо и в България да не е така? Толкова ли е трудно се питам аз?
Ами явно да. Защото след толкова години родното ни първенство е под всякаква критика. Нито един отбор не е конкурентно способен срещу грандовете в световния футбол. Нито един отбор не е постигал кой знае какви успехи. Нито един отбор не е направил така, че да се гордеем с него. Само скандали, корупция и пари. Това е българския футбол. И никой няма да го промени. Колкото и чужди играчи да идват, колкото и треньори да се сменят, положението ще е все едно и също. Защото футбола е нещо повече от спорт. Той е и възпитател (до някаква степен). Защото малките фенове искат да приличат все повече на своите идоли. А ако тези идоли се държат като пълни простаци? Тогава какво правим?