Цветан Дичев

Здравейте, приятели! Няколко дни нямаше как да отговарям на коментарите ви тук в блога, защото бях на почивка в Котел и единствения начин да вляза в сайта бе чрез мобилния ми телефон. А не е много удобно да се пишат коментари от скромната ми Nokia. Както и да е вече съм тук и съм решил да ви покажа няколко снимки, които заснех из балкана. Интересното при тях е, че те станаха случайно. Не бяхме планирали да правим поход, но го направихме и пихме доста хубава и студена бира най-накрая. Определено си заслужаваше.

Красимир Горсов е бащата на Мануела Горсова (момичето, което Максим Стависки блъсна миналата година). Тя беше в кома, но сега е значително по-добре и се лекува в чужбина. Това е добра новина, ама не съвсем. Защото бащата на Мануела прахосва парите за лечението й по хазарт. Как може да има такива хора просто не разбирам. И с цялото си нахалство Красимир Горсов лъже до последно, че не е ходил на казино в последната година. Направо не ми го побира ума как може да има баща, който вместо да направи всичко възможно да помогне на детето си играе хазарт. Всички правим грешки, но такава грешка е абсурдна. И ако една снимка казва повече от 1000 думи, то едно видео казва повече от 10000 думи.

Лежа си вчера аз и изведнъж телефона ми звъни. Вдигам го и какво да чуя “Г-н Дичев, вие печелите безплатно ползване на услугите на Bulsatcom. Само трябва да платите инсталационната такса”. Първоначално се учудих и попитах “как така съм спечелил”, а жената ми отговори “ами от турнето на Планета Дерби“. “Но това не е възможно. Не съм ходил на това турне” уверено казвам аз, но телефонистката не се притесни от този факт и продължи да говори “значи някой ви е написал името”. След този разговор затворих телефона и от части се зарадвах, защото от много време не съм печелил нищо, но когато помислих малко разбрах защо са ми се обадили.

Чисто хипотетично, вероятността някой да си е объркал името и да е написал моето е много малка. За това си мисля, че всъщност не съм спечелил нищо. Просто хората от Bulsatcom искат да спечелят един нов клиент. Защото след като ползвам услугите на тази цифрова телевизия вероятността да остана техен абонат си е доста голяма. Освен това снощи разговарях с мои приятели по тази тема и разбрах, че и те са спечелели награда без дори да са ходили на турнето на Пайнер. Е, това съвпадение ли е? Не мисля. Може би е нов начин за привличане на клиенти. А вие? Скоро да сте говорили по телефона със служители на Bulsatcom?

По принцип когато спя не обичам абсолютно никой да ме буди. А когато някой го направи ми е адски криво. Днес не беше по-различно. Снощи си легнах доста късно и тази сутрин се събудих с кучешки лай. И то не от кое да е куче, а от моето. Причината - някой звънна на вратата. Чудя се кой ли е звънял в седем часа сутринта, но едва ли някой ще може да ми отговори.

След като Тодор Христов ме покани да пиша за “блогърския обяд” няма как да не го направя. Та когато ми се прияде нещо не обичам да зарязвам работата на компютъра и рядко ходя да обядвам на масата. Вместо това отивам до кухнята и си приготвям нещо вкусно, а след това го слагам на бюрото до компютъра. Предпочитам по-здравословна храна, но не винаги ям такава. Зависи какво ми е настроението. А точно днес ми се прияде салата и си направих една. Не изглежда кой знае колко добре, но въпреки това си е доста вкусна.

“Пиша тази статия в отговор на Arrowsss’s по темата Защо харесвам българския футбол“. Така аз по принцип не съм запален футболен фен. Не гледам футбол много редовно, но когато го правя искам да гледам малко от малко професионализъм и добра игра. Точно това е и причината, поради която не гледам български футбол. Подобно на политиката на страната ни, българския футбол не се развива. Ни най-малко. Постоянно има купени мачове, постоянно има счупени седалки, постоянно има селяния. А ако сте чели някоя от книгите за мафията ще ви стане ясно кои са българските футболни босове и защо продават мачове.

Но това, че има купени мачове далеч не е най-големия проблем, пред който трябва да се изправи БФС. Според мен трябва да се внуши на повечето големи български фенове, че не трябва да се чупят седалки и че не трябва да се държат като пълни олигофрени. Но това е доста трудна задача. Нека да вземем например футбола в Англия. Там той е нещо повече от игра, там футбола е религия. Феновете ходят постоянно на мачовете на любимият си тим, но не чупят, не рушат, защото знаят какви ще са последствията. Там феновете са възпитани и културни. Защо и в България да не е така? Толкова ли е трудно се питам аз?

Ами явно да. Защото след толкова години родното ни първенство е под всякаква критика. Нито един отбор не е конкурентно способен срещу грандовете в световния футбол. Нито един отбор не е постигал кой знае какви успехи. Нито един отбор не е направил така, че да се гордеем с него. Само скандали, корупция и пари. Това е българския футбол. И никой няма да го промени. Колкото и чужди играчи да идват, колкото и треньори да се сменят, положението ще е все едно и също. Защото футбола е нещо повече от спорт. Той е и възпитател (до някаква степен). Защото малките фенове искат да приличат все повече на своите идоли. А ако тези идоли се държат като пълни простаци? Тогава какво правим?